Гьомлезе от Охрид

Ресторантите са спретнати с любезни сервитьори и много добра храна. За нас българите опеределено цените са по-ниски от тези в родната ни страна, а качеството е с много висок и контролиран стандарт.  Тук все още могат да се пробват някои много стари и забравени ястия като гьомлезе, тафче графче, ягула на пещ със зеленчуци, стари хлябове и пити, различни чорби и разбира се незаменимата балканска скара. В Охрид си имат своята торта и многобройни баничарници.

Старовремско ястие за голямо събитие и почерпка.

Приготвя се на открито, на жар в стари съдове- подница с връшник, които в Югозападна България отдавна не могат да бъдат открити и традицията за тяхното ползване вече е забравена.  

Гьомлезето се приготвя в бакърена тава с диаметър 50см., която се покрива с метален връшник /капак/. В някои по-стари варианти тавата се поставя върху глинена „подница”- разлат и доста тежък съд с дебели стени, който се нагрява силно на жар на открито или в пещ. Интересното е, че в Банско все още се намират  подници и тави, но не и връшник, което беше проблем при възстановяването на някои стария ястия за проекта „Вкусът на Банско.

2,5 кг. брашно, 3 супени лъжици сол, 4 литра вода, 1 кафена чашка  олио и допълнително  700 мл. олио, което се използва при печенето.

 

Ястието се прави от двама души, заради спецификата на печене. Подготвя се силна жар, на която се поставя тавата. Необходими са два връшника с дръжка от горната им част, които един след друг се нагряват над жарта и последователно се използват за похлупване на всеки пласт от гьомлезето, за да се изпече. Целта е да не пада температурата на печене на ястието.

Брашното заедно със солта се изсипва в дълбока купа или метална тенджера. Постепенно при непрекъснато бъркане се добавя водата като действието продължава до получаването на  гладка смес, която напомня тесто за палачинки, но малко по-гъсто.

Тавата се сгорещява силно на  огъня, добавя се олио, което да облее цялото и дъно, а после с голям черпак /около 200мл./ се изсипва течността и леко се разстила върху тавата. Поставя се нагорещения връшник. След около 5 минути първият слой е вече изпечен, намазва се с олио или още по-добре с прясно масло и се добавя следващия слой и така до изчерпване на сместта. След като последният слой се леко  запече, гьомлезето се разрязва на ромбове с много остър нож и отново се покрива с връшника, за да придобие златист загар.

 

Гьомлезето се сервира цялото, както е в тавата и се консумира както топло, така и студено. Има почитатели  на това ястие, които смятат, че на следващия ден от неговото приготвяне, то дори е по-вкусно.

Препоръчваме кисело мляко, мътеница, павлака и разни други добавки като колбаси, печени чушки пържени с яйце, македонска салата към гьомлезето, но най-вече - голяма компания от  верни другари!